Галерия Арте ни кани на изложбата живопис на Милко Божков „Дни и нощи”

На 28 май от 18 часа в галерия „Арте“ ще бъде открита изложбата живопис на Милко Божков – „Дни и нощи“.

Живописта на Милко Божков не изобразява времето – тя го обитава. Платната в тази експозиция не са просто хроника на денонощния кръговрат. Те са артистичен акт за улавяне на пулса на светлината, тишината на здрача, тежестта на тъмнината, нощната мъгла...

Денят в неговите картини е съзерцателен, изпълнен с мека светлина, каменни дувари, самотни дървета и безкрайни хоризонти. Нощта е плътна, сетивна материя, в която синьото и черното крият тайни, а проблясъците на светлина действат като метафизични знаци.

Изложбата „Дни и нощи“ е за тихия ритуал на художника, който посреща светлината и изпраща залеза, превръщайки денонощието в територия на своето изкуство. Живеене в пейзажа.

Да се пише за живописта на Милко Божков винаги е трудно, думите са недостатъчни и несъвършени. Проф. Чавдар Попов ни повежда през лабиринта на артистичното верую на художника:

„Двата основни принципа на формоизграждане – изобразителният (предметно-фигуративният) и архитектоничният (конструктивният), при художника съжителстват в щастливо постигнато единство, което е необходимото условие за впечатляващо широкия и многолик диапазон от предложени на нашето внимание архетипни образни модели, варианти, вариативни интерпретации на дадени теми и мотиви в развитие, разгръщащи богатството и дълбочината на пластическото творчество, без да нарушават или да проблематизират светогледната и стиловата монолитност на експозицията (стилът, схващан в по-дълбок смисъл, като израз именно на пластически мироглед).

В редица случаи се уверяваме в своеобразния минимализъм на автора, в неговото майсторство при шлифоването на пестелив и лаконичен пластически изказ. Често „по-малкото е повече“. Плоскости, линии, абстрактни форми, архитектонични геометрични конструкции в двумерни пространствени зони се редуват или съжителстват с натурни елементи, с фрагменти, с „първични“ интерпретации на характерни природни или предметни „късове“. По този начин пред художника се разкриват широки възможности за материализация на определен тип неконвенционална образност, при която зрителят се движи от простодушната занимателност на даден детайл до тайната, скрита от непосредствени наблюдения и често зашифрована образна символика на творбата като цяло.“